Септември 2019 г. Опаковах куфарите и заминах за Санкт Петербург. Нямах план Б – единствено исках да уча в Държавната балетна академия “А. Я. Ваганова”. Получих пълна стипендия. Четири години по-късно, през 2023 г., последва и магистърската програма на същото място. Отново на пълна стипендия.
Всичко звучи толкова лесно и логично, но последното нещо, което бих казала, е “лесно”. По-скоро се научих, че всичко се случва по най-трудния възможен начин и с най-много премеждия. Днес, когато погледна назад към изминатите 7 години, се чудя за какво толкова съм се притеснявала, след като всичко се е случило точно както съм искала. Но дали щеше да се случи, ако не бяха безсънните нощи, времето, прекарано в залата, и часовете пред компютъра (най-необичайното и най-трудното нещо за балетните артисти)?
Изборът да не ми е “лесно” – водещата сила в живота ми
Когато дойде времето да реша дали да постъпя в магистратура, имах сериозни колебания. Програмата в Русия е 3 години, докато в България магистърската степен е с продължителност 1 година. Чудех се дали си струва инвестицията на време и средства.
Но после си казах: “Кога съм обичала да ми е лесно?”. И се впуснах в това ново, огромно приключение. И сега не съжалявам нито за миг.
Оцеляване в бурята: Пандемия, война и “петте нива” на бюрокрацията
Още по време на бакалавърската степен преживяхме пандемията от COVID-19. Тогава си мислех: “Какво по-лошо може да се случи?”. Ами… започна и война. Всяка година обучението ставаше все по-трудно и по-интензивно. Направо не ми се мисли ако запиша аспирантура/докторантура какво ще се случи тогава…
Разбира се, животът като чужденец в Русия идва със своите специфични предизвикателства. Бюрократичните проблеми са безкрайни. Да имаш работеща SIM карта например изисква да преминеш през “пет нива на трудност”, сякаш си във видео игра. А когато най-накрая си мислиш, че си успял… пак ти я блокират без ясна причина.
Но ако успееш да се абстрахираш от битовите и външни трудности, се отваря врата към знания, които са уроци за цял живот.
Единствената чужденка, но никога “по-малко”
Поради всички трудности и филтри на академията, от нашия випуск завършихме само 9 човека. Аз бях единствената чужденка.
Искам да споделя нещо много важно: Никога не съм се чувствала “по-малко” само защото не съм рускиня. В балетното изкуство няма значение откъде си. Ако си добър и отговорен в това, което правиш – те ценят. Винаги съм била приемана и уважавана заради труда и отдадеността си, а не заради произхода си.
Балетът като религия и руското спокойствие
Едно от най-големите неща, които ме впечатлиха, е манталитетът. За тях балетът е култура и религия. В Европа нямаме точно тази култура (ние си имаме наша собствена, прекрасна), затова и не всичко, което правят там, може директно да работи и в България.
Но дисциплината, която имат, е вдъхновяваща. Спомням си как се събуждаш в 6 часа сутринта от гърмежите навън, не знаеш какво да правиш, а всички около теб са безкрайно спокойни. Продължават с деня си, с репетициите, и ти направо се чудиш: “За какво толкова се притеснявам?”. Тази вътрешна сила и фокус ме впечатлиха истински.
Учителите и гениалната логика на методиката на “Ваганова”
Безкрайно благодарна съм за прекрасните знания, с които ме дариха моите преподаватели през магистратурата:
- г-жа Мария Александровна Грибанова – по класически танц;
- г-жа Анастасия Леонидиевна Василева – по характерен танц;
- г-жа Наталия Станиславовна Янанис – по исторически танц.
Но най-важният урок, който усвоих от тях (и от г-жа Комолова), е да знаеш ЗАЩО правиш това. Каква е целта ти?
Никога, ама никога не правят нещо в балетната зала “просто така”. Не учим дадено движение просто за да го научим. Гениалната им логика в построяването на урока е смайваща – всяко движение е изпълнено с непоколебима цел, водеща те от просто към сложно.
Методът на работа, който ти споделят, и връзките, които изграждаш там, са много по-силни от всякакви външни обстоятелства. “Ваганова” не е просто академия. Тя е начин на мислене, който остава с теб завинаги.
Изкуството не познава граници, а само работа, отдаденост и постоянство. Пожелавам си повече българи да имат тази възможност, която имах аз.
📸 Държавен изпит по характерен танц, 2026 г. Снимка с курса по балетна педагогика и преподавателя г-жа Василева. На снимката (от ляво надясно): г-жа Тарасова, г-жа Грибанова, г-н Полубенцев, г-жа Василева и целият курс по балетна педагогика.